Богат или беден – кой на кого помага?

Най-четени

Бербатов започна работа в „Етър“

Димитър Бербатов започна работата си като помощник треньор в щаба на футболния "Етър". Бившият нападател на "Байер" Леверкузен, "Тотнъм",...

Протестиращите в София с втори опит за нахлуване в Министерски съвет

Полицаи предотвратиха два опита на антиправителствени демонстранти да нахлуят в сградата на Министерския съвет. Стигна се до сблъсъци. Недоволните от...

Обявиха най-добрите спортисти на България за 2020 г.

Миглена Селишка и Ивайло Иванов бяха определени за най-добри спортисти на България за изминалата 2020 г. Двамата бяха отличени...

Случвало ли ви се е да сте част от компания, в която винаги когато някой е рожденик се събира крупна сума за подарък? Е, вярно, „ крупна“ е относително понятие…, но когато всички са работещи, а точно ти си с минимални доходи и 20лв. е крупна сума. Но нали повечето от нас са социално желателни и назаем ще поискаш, но ще дадеш колкото се иска. Друг е въпросът дали си съгласен с подобна безгласна политика на приятелски взаимоотношения…

А случвало ли ви се е да теглите кредит, за да изпълните своя мечта, като да издадете книга или да започнете собствен бизнес? Да, не винаги се получава. И в един момент сметките се трупат, банката звъни в извънработно време и се чудиш телефона ли да си платя или вноската по кредита…Неприятна ситуация.

По една или друга причина си останал без работа с месеци, нямаш право на борса, не си квалифициран за позиции в града, в който живееш, не искаш да се местиш, защото семейството ти е там – патова ситуация.

И потънал в собствените си грижи и тегоби, рядко виждаш друго освен ламтящи за пари кредитори, инкасатори, институции и прочее. Да, ама сметките трябва да се плащат!

Горделив си и няма да поискаш назаем от познати, никоя банка няма да ти отпусне кредит, бедността те е прегърнала и крачи редом с теб по улиците на любимия ти град, който кипи от енергия, а ти виждаш всичко на забавен кадър. И цветовете някак се размиват и всичко остава между сивото и размазаното. Някакви кучета те лаят до контейнерите, в които рови кварталният клошар и първата ти мисъл е, ами ако се докарам до там? Да ровя по боклуците за къшей хляб?

хляб-трохи

Има неща, които не зависят от нас и колкото и да роптаем срещу лошия си късмет или карма или каквото и да е, някои неща се случват с причина. Богат ли е онзи, който не се тревожи как ще изкара месеца и дали ще има пари за памперси на новороденото или е богат онзи, който няма дом, нито човешка душа за утеха, но намира начин да оцелее и в студа и в тъмнината?

Има една хубава народна мъдрост „ Зная 2 и 200“. За добро или зло, много хора знаят 2 и минус 200. Лошо е , неприятно е, съсипващо самочувствието е, но! Понякога човек разбира кой е и колко струва, а и колко струват тези около него, точно в бедност.

И тук говорим за физическа, финансова бедност, която често води до душевно обогатяване…зависи от човека, разбира се.

2 и 200

Скорошни събития доказаха на всеки един от нас, колко е важно да развиваме и други части от характера си освен социалните физически взаимоотношения, обвързани със събирания и неизменно водещи до изтъняване на портфейла.

Хората намериха начин да продължат да общуват и със сигурност им излезе доста по-евтино. Едва ли много от тях са спестили, имайки предвид големите съкращения, но определено не са влизали в преразход.

Но това се случи на всички по едно и също време.

Ами ако си остане перманентно състояние? Ами ако липсата на доходи и подкрепа от близки се застои или дори влоши? Какво ще правим – ще легнем болни ли? То и пари за лекарства няма!

Взаимовръзката между тяло и ум е неразривна, не случайно народът е казал: „ Здрав дух – здраво тяло“. Една разходка, дори в мрачен ден, действа ободряващо както за тялото така и за ума, пък кой знае, може да срещнете белия заек.

Една усмивка и мек тон към продавачката в магазина, може да не ни плати сметките, но определено ще повдигне настроението ни или поне нейното..само тя знае колко са ѝ неудобни обувките.

Не е случайно, че много модерни книги и учения за самопомощ са обвързани със собственото ни отношение към околния свят – искаш добро – привличаш добро; фокусиран си върху несгодите и те неизбежно се множат.

Разбира се, едва ли това е перфектна и работеща формула за всеки.

За съжаление много реалистично и фаталистично настроени хора, не виждат смисъл от наглед безпочвен позитивизъм, но какво пречи да опитаме?!

Ако си изгубил достатъчно време и енергия в притеснения, недоспиване и тревожност, то какво друго ти остава, особено, ако липсите ти са пряко зависими от други хора като работодатели и изобщо предлаганите възможности в града или страната? Да се поболееш само защото нямаш? Как в това има смисъл?

касичка
Поне веднъж в живота на всеки се случва да изпадне в състояние на бедност и нямане, поне при средностатистическия човек. А онези, които са така цял живот, по една или друга причина? Кой им помага на тях?… В груповите терапии и комуни за наркозависими хора, водещите на групата и основателите на организации от такъв характер в 90% от случаите са бивши зависими. Само бивш зависим може да разбере през какво минава зависим. И само бедният знае какво е да си беден и да делиш стотинката на 2.

Въпросът е колко от тези бедни, чисто финансово погледнато, хора могат да вдигнат глава, да се огледат и да подадат ръка на друг, който често е в много по-сериозна финансова криза.

Една притча казва повече от всички други думи:

молитва
„Жена отива при Св. Петър и го моли да я пусне в стаята с кръстовете, да си избере друг, че нейният много ѝ тежи. Той се съгласява и я пуска. Жената мери кръст след кръст и все са тежки. Накрая стига до един, който като, че ли е по-лек от останалите. Жената благодари на Св. Петър, а той спокойно ѝ казва:
„Аз сложих твоя кръст при останалите без да ме видиш и сега си тръгваш с него.“

История за бедността. По действителен случай:

Човек остава без работа за 6 месеца. Потъва в заеми и закъснява с вноските по кредита си, спират му телефона. Качил се е на влак „Отчаяние“ и влакът е бърз и подминава гара „Надежда“.

Един ден звънят за интервю за работа и след това никой повече не се обажда. И така дни и седмици наред. Най-накрая започва работа, която не е работил, но се оказва доста добър в нея, минават няколко месеца и успява да си стъпи на краката и да си изплати заемите.

Няколко дни по-късно в страната е обявена пандемия. Човекът остава отново без работа, но този път не се качва на влака, защото е пълен.

Вместо това остава вкъщи и се наслаждава на времето, в което може да си навакса с книгите, проектите и да се чува всеки ден със стари и нови приятели. Започва да тренира у дома и влиза в перфектна физическа форма. Мерките в страната неусетно се разхлабват и решава да иде на разходка.

заек

Минава покрай стар квартал, в който има само къщи с дворове и поглежда неволно в страни – в двора на една от къщите на прага стои един бял заек. Човекът се заглежда, за да види дали е истински. Заекът е истински и човекът започва да се смее: „ О, мои уши и мустаци, колко късно стана!“ казва човекът, спомняйки си за „Алиса в страната на чудесата“ където белият заек с белите ръкавици, вечно бърза в страх Кралицата на сърцата да не го обезглави.

Човекът снима заека и пуска публикацията в социалните мрежи. На другия ден всичките му познати коментират позитивно „ Благодаря ти! Имахме нужда от това в тези тежки дни“.

усмивка

Всичките му познати и приятели НЕ са останали без работа! Никой никога не го пита дали е добре и дали има нужда от нещо. Човекът си има всичко в нямането си.

Сега работи почасово, колкото да изкара за вноската по кредита и за телефона. Понякога гледа кучета на познати срещу скромни суми. Завършил е висше и потенциални работодатели не го викат, защото бил твърде квалифициран да е чистач.

Често си спомня за белия заек и започва да се смее.

После си спомня за онези благодарни хора, които уж е спасил от съсипващото ежедневие по време на пандемия и му става тъжно. „Те се качиха на влак „Отчаяние“ , а аз ги чаках на гара „ Надежда“.

Техните портфейли изтъняха, а неговият си е празен и до днес. Те се върнаха към старото познато сякаш нищо не е било, а той продължава да се оглежда когато върви по улиците…кой знае…може този път да види усмивката на изчезващия котарак и ако успее да я снима, пак ще я пусне в социалните мрежи.

Защото няма значение какъв ден е и колко имаш в джоба – та това е усмивка без котарак!

За Нова България написа:

Автор: Биляна Иванова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

Бербатов започна работа в „Етър“

Димитър Бербатов започна работата си като помощник треньор в щаба на футболния "Етър". Бившият нападател на "Байер" Леверкузен, "Тотнъм",...

Протестиращите в София с втори опит за нахлуване в Министерски съвет

Полицаи предотвратиха два опита на антиправителствени демонстранти да нахлуят в сградата на Министерския съвет. Стигна се до сблъсъци. Недоволните от властта започнаха да се събират...

Обявиха най-добрите спортисти на България за 2020 г.

Миглена Селишка и Ивайло Иванов бяха определени за най-добри спортисти на България за изминалата 2020 г. Двамата бяха отличени по време на шестото издание...

Цветан Цветанов: Няма да се коалираме с ГЕРБ, Манолова и „Отровното трио“

Когато гласуваш за ГЕРБ – получаваш ДПС. Това каза председателят на „Републиканци за България“ Цветан Цветанов пред Мария Цънцарова в предаването „120 минути“ по bTV. Цветанов беше категоричен,...

Директорите на училищата искат сами да решават за връщането на учениците в клас

Директорите на училищата са на мнение за автономност при решенията за връщане на учениците в училище. Решението за възстановяване на присъственото обучение на отделни...

Вижте още