Епископската базилика на Филипопол отваря в целия си блясък в Пловдив

Най-четени

Латинка Петрова посрещна Великден в болница

Латинка Петрова се лекува от ковид в “Софиямед”. Актрисата посрещна там и Великден, а неповторимият й позитивен дух радва...

Великобритания планира трета доза ваксина за възрастните

Гражданите на Великобритания, които са на възраст над 50 години ще получат трета доза ваксина срещу коронавируса до зимата...

Пфайзер с 3.5 милиарда долара приходи за първото тримесечие

Американската фармацевтична компания Пфайзер отчете 3.5 милиарда долара приходите за първите три месеца на годината. Производителят на ваксината срещу...

Врати отваря Епископската базилика на древния Филипопол, която е един от най-големите и значими раннохристиянски обекти.

Сградата е уникална по своя мащаб и архитектурно решение.

Сред най-забележителните находки в нея са мозаечните пана, чиято реставрация започна още през 2015 г.

Новият музей беше открит от Богомил Грозев, директор на Общински институт „Старинен Пловдив”, който направи и кратка разходка сред обекта, за да разкаже какви са особеностите на тази забележителност.

Базиликата ще бъде отворена за посетители и гости на града от 19 април.

Думата „базилика” от гръцки означава „царски дом”. Векове наред „царският дом” на Филипопол бил потънал в забрава. В забрава потънала и историята, която храмът крие зад стените си.

Епископската базилика била най-голямата не само в България, но и на Балканския полуостров – красива и изящна с величието си.

„Състои се от външен двор – атриум. Притвор, основна част, разделена на три кораба, олтарно пространство с добре изявена абсида“, обяснява д-р Здравка Коркутова, археолог в Регионалния археологически музей в Пловдив.

Според археолози базиликата е съществувала в продължение на 200 години – от IV до VI век след Христа.

„Когато най-вероятно е загинала от едно много голямо земетресение, което се е усетило на територията на целия Балкански полуостров. Тук сме експонирали части от колони, които са паднали, свидетелстват за такъв мащабен природен катаклизъм“, разказва д-р Коркутова.

След като храмът е разрушен, мястото се превръща в голям средновековен некропол.

При разкопките д-р Коркутова и екипът ѝ откриват над 200 човешки скелета.

Откриват и следи от живот още преди съществуването на Базиликата: „Няколко сгради е имало, имало е приемственост на религиозния култ. Като първата сграда под базиликата е имало храм на императорския култ. След което се изгражда базиликата с двата си строителна периода, след нея се оформя некропола със средновековната църква. Некрополът престава да съществува края на XIV век, след като Филипопол е превзет от османските турци“, обяснява д-р Коркутова.

Потънал в забрава след XIV век, „царският дом” напомня за себе си през 1982 г., когато по време на строеж на булевард в центъра на Пловдив, част от изящните мозайки на базиликата се появяват на повърхността. Тогава, за да запазят мозайките, слагат найлон и метална конструкция, рушаща се през годините.

Същинската работа започва чак през 2015 г., когато фондация „Америка за България” отпуска средства за възкресяването на храма.

Екип от учени се захващат с трудната задача с една цел да възродят историята и да я съхранят в бъдещето.

„Първата трудност, с която се сблъскахме, беше състоянието на мозайките, които бяха престояли над 20 години под открито небе. Когато влязохме на терен, те бяха в много лошо състояние, още повече и от найлоновото откритие, което беше сложено върху тях, което е задържало влагата на ниво мозайка и е причинило допълнителни разрушения“, спомня си доц. Елена Кантарева-Дечева, която е ръководител на реставрацията на Епископската базилика.

Зам.-ръководителят на проекта – Райна Дечева-Учкунова, допълва: „Беше нещо страшно. Нямаше мозайка, имаше насипни камъчета. И в един момент, като го разкрихме и видяхме и се чудехме как ще стане това! Страшно предизвикателство, наистина, казвам ви!“.

В продължение на 6 години доц. Елена Кантарева ръководи реставрацията на Епископската базилика с екип от млади учени. Трудът е неимоверен, но и амбицията на екипа – голяма.

Когато започват работа на обекта, археолози и реставратори откриват нещо уникално – два слоя мозаечен под.

„Когато разделихме двата слоя, установихме, че причината да положат втория мозаечен под е чисто функционален. Констатирахме нивелиране на пода още в античността – това нагъване и хлътване се е случило още, докато е функционирала базиликата. И за да продължи да функционира, е трябвало да положат втора мозайка“, обяснява доц. Кантарева.

Докато първият слой мозайка изобразява геометрични фигури, то вторият изобразява над 100 вида цветни птици – символ на живота.

Така екипът камъче по камъче и ръка за ръка успява да съхрани вековна история.

От днес най-новият музей на България ще очаква хората за една разходка във времето назад.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

Латинка Петрова посрещна Великден в болница

Латинка Петрова се лекува от ковид в “Софиямед”. Актрисата посрещна там и Великден, а неповторимият й позитивен дух радва...

Великобритания планира трета доза ваксина за възрастните

Гражданите на Великобритания, които са на възраст над 50 години ще получат трета доза ваксина срещу коронавируса до зимата на тази година, разкрива "Таймс". Според...

Пфайзер с 3.5 милиарда долара приходи за първото тримесечие

Американската фармацевтична компания Пфайзер отчете 3.5 милиарда долара приходите за първите три месеца на годината. Производителят на ваксината срещу ковид очаква продължително търсене на...

Очаква ни слънчева и топла сряда

Днес ще преобладава слънчево време. След обяд над Западна и Централна България ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. Ще има краткотрайни валежи от...

Ударна ваксинация и под 6% заразени за денонощие

Данните от Единния информационен портал сочат, че новите случаи на коронавирус у нас са 367. Направени са 6 206 проби, което означава, че положителни...

Вижте още