Равносметката: Българските избори криволичиха между идилията и кошмара

Най-четени

(Не)очаквано! Парламентаризмът в България рухна под напора на политическото его

Парламентаризмът в България категорично се провали. Демокрацията, която обществото експлоатира произвежда хаос и падение. Необходима е нова форма на обществено...

ГЕРБ е в задънена улица – все още търси кандидат-президент

Въпреки десетките спекулации коя ще е кандидат-президентската двойка на ГЕРБ, партията на Бойко Борисов все още няма решение кого...

В бурното политическо време: Гешев загуби гвардията си, но запази крепостите си

От времето на Филчев парламентът не е имал толкова драматични отношения с главен прокурор 46-ото Народно събрание действа по-малко от...

Борисов, „Има такъв народ“ и ЦИК допринесоха отминалият вот да бъде по-тежък, отколкото трябваше  

Големият експеримент приключи. На 11 юли българските избиратели гласуваха с машини в повечето секции в страната и в около една трета от секциите в чужбина. Няколкото седмици на кампания преди това бяха запълнени с масирани полицейски акции и яростна политическа пропаганда. За цялостна оценка на изборите е твърде рано, но можем да си направим някои изводи.    

Най-напред хубавите неща – машинното гласуване демонстрира ценни предимства пред класическия вот с хартиени бюлетини. Изключително лесно е, щом веднъж схванеш алгоритъма. И, което е по-важно, машината не позволява да сбъркаме при подаването на вота – няма недействителни бюлетини, гласът на избирателя няма да бъде похабен. За сравнение – през 2017 г., когато за последно правихме избори изцяло с хартиени бюлетини, имахме 169 000 невалидни гласа, а в предни години – много повече.    

Улесни се работата на секционните избирателни комисии (СИК) – след края на гласуването членовете им разпечатаха машинните протоколи, попълниха секционните протоколи с резултатите, взеха си флашките от устройствата и поеха към районните комисии. А там за първи път от години нямаше припаднали хора, гневни бунтове и жални призиви за помощ към външния свят. За десетките хиляди мъже и жени, ангажирани с изборите,    

това беше крайно желана алтернатива    

на денонощията на безсъние и изтощение в миналото    

Така описани, отминалите избори звучат съвсем идилично. Е, не бяха. Най-напред – пропагандата. Цялата си предизборна кампания бившите управляващи от ГЕРБ разгърнаха под заплахата за „демокрация по венецуелски/мадуровски”. Така колоритно лидерът им Бойко Борисов описваше заговор за манипулация на машините от страна на ИТН и ДБ в полза на „диктатурата” на президента Румен Радев. Шантаво, нали? Хората обаче са склонни да вярват и на по-налудничави неща. Едва ли някога ще разберем колко избиратели са били отблъснати от гласуване заради подобни конспиративни схеми.    

След това идват страхът и притеснението. Много хора се уплашиха от устройствата – къде да гледаш, какво да натиснеш, няма ли да се объркаш и да се изложиш. Потекоха медийни разкази, че в Турция например избирателите бягат от машинните секции и търсят такива с хартиени бюлетини. Логично е да предположим, че и мнозина в страната са предпочели да пропуснат изборите по тази причина. Смущението и несигурността от новостите е нещо нормално и човешко. Проблемът беше, че този страх беше експлоатиран политически – герберите обявиха, че това е причината за изключително слабата избирателна активност. Няма абсолютно никакви доказателства, че е така. Лошото е, че няма и факти, които да оборят подобни твърдения.  

На трето място,  

на 11 юли всички погледи бяха вперени в машините    

През целия изборен ден се сипеха медийни информации и партийни жалби (от ГЕРБ) – тук блокирало устройство, там се развалило, избиратели чакат и нервничат, секционните комисии бездействат. Брояхме секциите, в които заради технически проблеми се премина към хартиени бюлетини – сутринта бяха 5, вечерта 50. Непрекъснатото раздуване на това число оставяше впечатлението, че цялата изборна система скърца и всеки момент ще се разпадне. Реално погледнато обаче, проблемните случаи бяха по-малко от 1 процент от близо 11 000 машини! Напълно поносим, напълно очакван процент. Но на герберския страх очите са големи, а на паниката – още повече.    

После – необикновената активност на МВР преди и по време на изборите. Арести на заподозрени в търговия с гласове, „профилактики” на криминалния контингент, засилен контрол в ромските махали – вътрешният министър Бойко Рашков усърдно се опитваше да покаже, че силовото ведомство този път ще предотврати изборните престъпления, а няма да ги улеснява и прикрива, както често го обвиняват. От ГЕРБ безспирно повтаряха, че всъщност става въпрос за полицейски натиск върху партийните им активисти, без да става ясно кои са тези партийни активисти в „Столипиново“ и „Факултета“.    

Борисов разви абсолютно невярната теза,    

че гласовете от ромските махали са били преориентирани от ГЕРБ към други партии. Не, акциите на МВР просто спряха купения вот, който преди течеше към ГЕРБ и ДПС. Така гласуването в гетата почти напълно спря. От ДПС също се оплакаха, че са били тормозени от МВР. По същите причини.    

Баш ГЕРБ и ДПС да плачат от полицейщина, не е сериозно. В тази история Бойко Рашков все пак допусна една сериозна грешка – как му хрумна да се появи на предизборен митинг в самия край на кампанията? Толкова ли не осъзнава, че като висше длъжностно лице, при това служебно, а не в партийно правителство, не може да показва така явно кой политик му харесва?    

И стигаме до Централната избирателна комисия (ЦИК), която, повече или по-малко, движеше всичко. Трудно е да се опише колко им беше тежко на комисарите, които трябваше да организират за два месеца избори с машинно гласуване в страната и в чужбина. За подобно гигантско мероприятие би трябвало да са разписани подробни правила в Изборния кодекс. Това беше работата, която „Има такъв народ” трябваше да свърши в предния парламент, след като желаеше радикално да промени изборната технология. Не го направиха. Написаха в ИК тезиси, не правила, че машинен вот трябва да се проведе по света и у нас и – хайде на избори! ЦИК да се оправя с останалото!    

Трябва да се признае – като цяло, ЦИК се справи    

Успяха да осигурят допълнителни машини, въпреки разрива с предишния доставчик „Сиела Норма”. Разработиха необходимите процедури. Стиковаха се с външното министерство, за да осигурят транспорта, инсталирането и поддръжката на устройствата в задграничните секции. Всеки, който е проследил отблизо работата на ЦИК за това кратко време, при това без пълноценна законова уредба, е наясно колко много е свършено.    

Справиха се и с друга голяма задача – да организират вота в чужбина с рекорден брой (близо 800) избирателни секции. Подготовката не протече нито бързо, нито гладко, но в изборния ден нямаше напрежение и скандали, което казва нещо добро за създадената организация. А междувременно комисарите направиха частични и нови местни избори, проведоха машинни тестове, обучения, информационни кампании, представителна извадка от контролните разписки.    

Сега – към тъмната страна. ЦИК работеше в условията на напрежение, политически и лични вражди.    

Това отравяше атмосферата в комисията    

и пречеше на работата, включително с другите ведомства. Външният министър Светлан Стоев изостави дипломатическия такт и публично сподели лошото си мнение за ЦИК. Вината е на политиците – „Има такъв народ” толкова бързаше да подмени състава на ЦИК преди изборите, че възпроизведе досегашната порочна система, при която членовете й се подбираха изцяло на принципа на партийните квоти.    

Комисарите се провалиха и в това да контрират политическите атаки срещу работата им. Борисов непрекъснато внушаваше, че софтуерът на машините е манипулиран. ЦИК уж позволи на външни наблюдатели да проследят одитирането на устройствата, пък какво произтече от това, никой не разбра. ГЕРБ атакува комисията и заради чуждите граждани сред техниците, за някои от които стана ясно, че не владеят български език. ЦИК не се опита дори да обясни какво става и много хора останаха с впечатлението, че съмнителни чужденци бърникат във вота.    

Не се разбра комисиите в чужбина да са получили обучение за работа с машините. Как успяха да се справят, кой знае. И един проблем, който остана съвсем невидим – негодуванието на доброволците зад граница, че трябваше да чакат неоправдано дълго след края на изборния ден, преди ЦИК да ги разпусне. Това са хора със собствен живот, които жертват време и труд по своя воля за изборите, и не бива да бъдат третирани така.    

В заключение – изборният ден беше спокоен. Изборният процес не беше. За това са отговорни мнозина, но най-вече ГЕРБ (зарада манипулативната си пропаганда), „Има такъв народ” (заради нехайството към изборните правила), служебното правителство (заради Бойко Рашков с политическите му пристрастия) и донякъде ЦИК. С машините положихме ново, и то добро, начало. Но уредбата на изборите и на изборната администрация и политическото влияние върху процеса остават проблемни.    

Автор: ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ  

Източник: СЕГА““

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

(Не)очаквано! Парламентаризмът в България рухна под напора на политическото его

Парламентаризмът в България категорично се провали. Демокрацията, която обществото експлоатира произвежда хаос и падение. Необходима е нова форма на обществено...

ГЕРБ е в задънена улица – все още търси кандидат-президент

Въпреки десетките спекулации коя ще е кандидат-президентската двойка на ГЕРБ, партията на Бойко Борисов все още няма решение кого ще издигне, научи Клуб Z.   Партийните...

В бурното политическо време: Гешев загуби гвардията си, но запази крепостите си

От времето на Филчев парламентът не е имал толкова драматични отношения с главен прокурор 46-ото Народно събрание действа по-малко от 2 месеца. Бурно политическо време,...

От прогнози до резултати – по-полека с вярата в социологически сондажи

България отива на избори за трети път, този път две в едно – президентски и парламентарни. И започнаха да валят прогнози, проценти. Сега се появява...

Що е то почтен политик: да поговорим за проекта на Кирил Петков и Асен Василев

Познавате ли човек, който не мами с данъци, може да докаже произхода на парите си, не лъже, за да спечели определени привилегии, не забива...

Вижте още