След юмрука на промяната: Втори мандат за Румен Радев е път към пълното политическо пропадане на България

Най-четени

Нов роден антирекорд: България е в челото на ЕС по поскъпване на бензина

България е сред държавите в ЕС, в които автомобилните горива са поскъпнали най-много през последната година. С близо 30-процентен...

Пълен абсурд: Системата вече дава и на болни от Ковид-19 зелен сертификат

У нас усилено се лобира и за зелен сертификат срещу антигенен тест, което е неприемливо за ЕС и САЩ   Стремежът...

Смайващ непрофесионализъм и липса на човещина: какво показа случаят с Денис Теофиков

Начинът, по който бе експлоатирана трагедията с починалото момче, разбира се, не е новина   Виждали сме го и преди: след...

Физиономията на настоящия президент все по-безпощадно се обръща във физиономията на Живков, да цъфти по телевизора и да ни поучава – било с думи прости, било със заканително вдигнато по партизански юмруче

В България да станеш президент е лесно, има не един, а няколко начина – ако Москва те одобри, ако ДПС те подкрепи, ако простият народ масово те признае за достатъчно прост или ако си доказан от небесата светец.
Не, това последното май няма да сработи. То не само не е доказано от практиката, но и явно изисква много повече морал, отколкото е допустимо за президентите по наше време. И по нашите географски ширини. Изисква също и крилца, с които да пърхаш при необходимост. 

Така или иначе, два месеца преди предстоящия президентски вот, ние, българите, пак сме в особена ситуация – не бихме искали да знаем имената на вече известните кандидати за президентския пост, а онези, които бихме искали да знаем, не ни ги казват.

И веднага чувам обвинения в необективност, придружени с възражения – ако наистина е по-добре да не знаем имената на ММА-боеца Стъки или на азбукарската поетеса Цвета Кирилова, то защо пък да не щем да знаем името на кандидата Румен Радев, най-големият мераклия за втори мандат в света.

С Радев нещата са малко по-особени, граждани. Преди пет години той, вероятно за по-сигурно, бе избран чрез комбиниране на трите гореописани начина – и

Москва го одобри, и ДПС го подкрепи, и простият народ го призна за достатъчно прост

А за всеки случай и ГЕРБ издигнаха срещу него напълно неизбираемата Цецка Цачева – нарочно, както стана ясно от признанията на Бойко Борисов.
Може би той и до днес се хапе по гъза за тази проява на политическа щедрост. Но може и да не се хапе, а вътрешно да се радва, че не скърши хатъра на руснаците и им поднесе победата на тепсия, защото иначе щяха да го изритат от властта не през 2021, а доста по-рано.
Не знам, пък и не ме интересува, Борисов да си бере гайлето за тази постъпка пред Свети Петър, ние нашето гайле вече предостатъчно го набрахме, дори само като гледаме през ден физиономията на Радев, която все по-безпощадно се обръща във физиономията на Живков, да цъфти по телевизора и да ни поучава – било с думи прости, било със заканително вдигнато по партизански юмруче.
Така или иначе, факт е, че Радев вече има доста подкрепа. Първо – от Москва. Даден бе ясен знак за това под формата на дружно посещение на симфоничен концерт със съветския посланик, другарката Митрофанова. Тя, операта, е занимание интимно, там може човек да позадреме, ако му стане скучно, да попръцне, ако на обед се е натъпкал с бобец. И, особено ако си президент, трябва да си наистина дупе и гащи с даден човек, за да го допуснеш в ложата си, отвъд линията на междудържавния протокол.

Второ, подкрепа има Радев от БСП, ИТН и ИБНИ. От БСП – разбираемо, той се доказа през годините като борец за няколко важни техни каузи: че Крим е руски, че трябва да паднат европейските санкции срещу Москва, че в никакъв случай не трябва България да заменя руските изтребители с американски, че Бойко Борисов трябва да бъде публично бит с тояги, защото е грабнал кокала и не дава малко да гризнем и ние, горките, че, независимо от всичко, ще ни даде третият мандат, за да си направим политически ПР, такива ми ти работи.
ИБНИ не е ясно защо подкрепят Румен Радев. Може би защото изглежда красавец в очите на някои „лидери“ там, може би защото

той ги създаде направо от мъгливото нищо на протеста,

може би защото са слепи и глухи. Не знам, бе, граждани, честно.

За разлика от подкрепата на ИТН, чиито основания бяха ясно формулирани от самия Вожд и Учител. Той каза, че Румен Радев най-добре пасва на фигурата, която ИТН си представят за български президент. Разбира се, бат Слави забрави да уточни с кого го сравнява, за да разбере, че най-много пасва, след като не е известно името на нито един друг по-сериозен кандидат. Но това са дребни парадокси за ИТН в сравнение с другите чудеса, които натвориха само за няколко месеца.
Много се говори и за евентуалното включване на служебните министри Кирил Петков и  Асен Василев в политиката. Очаква се сега те да подкрепят Радев на президентските избори, а после Радев да подкрепи тях – било като база за бъдещия си политически проект, било направо като водещо присъствие в утрешната редовна власт.
Тези сметки са малко без кръчмар. Първо, Петков и Василев се представят за десни хора, но доказателство за обратното е дори само фактът, че са служебни министри на Радев. Той безсрамно призна неотдавна, че се интересува само от левия избирател – а истински десни хора не биха преглътнали да са пионки в ръцете на такъв тип. Второ, в БСП вече зрее недоволство, че евентуалният проект на Петков ще отклони техни избиратели от правия път, а това е повод за напрежения, включително с президента. И трето, не е сигурно, че след парламентарните избори през есента ще има редовно правителство, сигурно е по-скоро обратното. Орелът, ракът и щуката, които видяхме да теглят политическата каруца на всички възможни посоки, ще потретят упражнението, защото нравите им са такива. И интересите. И противоречията между тях.
Така че – толкова за Румен Радев, той има шансове да повтори мандата, но

 може и да бъде бит,

ако срещу него се появи читав човек, който изведнъж събуди спящите хора с десни нагласи. Въпросът е откъде ще се вземе той и кой ще го издигне.

Доволен съм от факта, че Петър Стоянов, чието име се завъртя вече в руската рулетка, отказа да има нещо общо, само щяха да се размият нещата. Да, той е фигура с голям политически багаж, но както положителен, така и отрицателен. Стоянов е човекът, който изрече знаменитата фраза за НАТО и ЕС като „цивилизационен избор на България“, който докара в София Бил Клинтън, който направи много, за да се приемат Европейската рамкова конвенция за малцинствата и други важни документи.
В същото време той носи и големи грехове – не направи нищо за истинското реформиране на спецслужбите и за разчистване на проруския, тъмно червен армейски генералитет, влезе в открита конфронтация с правителството на СДС и лично с премиера Иван Костов, показа се слаб политически играч, като застана начело на вече разпадналото се СДС, а така нанесе последен удар върху и без това трудното за сглобяване дясно пространство и отвори портата пред популизма на Борисов и ГЕРБ. Така че старата харизма на Петър Стоянов отдавна вече не съществува и ако наистина искат да спечелят, ГЕРБ трябва да изберат кандидат с нова харизма.
Някои смятат за грешка възможността ДПС да издигнат свой кандидат за президент, но всъщност не е. Те вече заявиха, че ще направят всичко възможно Румен Радев да не бъде избран и като цяло това е добра новина. Със собствен кандидат, който така или иначе няма как да стигне дори до втори тур, ДПС ще мобилизират електората си, а на балотажа това може да се окаже много полезно за съперника на Радев.
Дали този съперник ще бъде издигнат от ГЕРБ или от ДБ – това са двете опции, които остават. Само че аз в момента не бих се обзаложил, че ДБ са толкова дълбоко настроени срещу Румен Радев, та да предприемат ефективна стъпка срещу него. Подозирам, че, за да умият очите на електората си, те ще издигнат собствен кандидат, но

 ще подберат някой неизбираем,

тоест, ще изиграят нещо като номера на Борисов с Цачева или на Костов с Неделчо Беронов през 2006.
Подозирам, казвам, дано не стане така. Защото иначе може да се окаже, че на евентуалния балотаж ще отиде човекът на ГЕРБ, а това, при сегашната ситуация, дава допълнителни шансове на Румен Радев да бъде преизбран и България да продължи ентусиазирано по пътя на пълното политическо пропадане.

Автор: Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Източник: „Фактор“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

Нов роден антирекорд: България е в челото на ЕС по поскъпване на бензина

България е сред държавите в ЕС, в които автомобилните горива са поскъпнали най-много през последната година. С близо 30-процентен...

Пълен абсурд: Системата вече дава и на болни от Ковид-19 зелен сертификат

У нас усилено се лобира и за зелен сертификат срещу антигенен тест, което е неприемливо за ЕС и САЩ   Стремежът да се угоди на всички...

Смайващ непрофесионализъм и липса на човещина: какво показа случаят с Денис Теофиков

Начинът, по който бе експлоатирана трагедията с починалото момче, разбира се, не е новина   Виждали сме го и преди: след убийството на Андрей Луканов или...

Зеленият сертификат като червен картон за политиците – липсата на адекватност и почти пълното отсъствие на експертност

Все по-навътре влизаме в двойната кампания и все по-очебийни стават липсата на адекватност и почти пълното отсъствие на експертност сред кандидатите за народни представители...

Българската специфика: Срамната безотговорност, която руши страната

Четвъртък, 21 октомври. В сила влиза тотален локдаун. Работят само магазините за стоки от първа необходимост, достъпни са само най-необходимите услуги. Полицейски час от...

Вижте още