Христо Иванов, Кирил Петков, Радев и кръгът „Капитал“ (имат ли нещо общо)

Най-четени

Нов роден антирекорд: България е в челото на ЕС по поскъпване на бензина

България е сред държавите в ЕС, в които автомобилните горива са поскъпнали най-много през последната година. С близо 30-процентен...

Пълен абсурд: Системата вече дава и на болни от Ковид-19 зелен сертификат

У нас усилено се лобира и за зелен сертификат срещу антигенен тест, което е неприемливо за ЕС и САЩ   Стремежът...

Смайващ непрофесионализъм и липса на човещина: какво показа случаят с Денис Теофиков

Начинът, по който бе експлоатирана трагедията с починалото момче, разбира се, не е новина   Виждали сме го и преди: след...

Колкото пъти смесиш лимони със захар и вода, то е сигурно, че всеки път ще получаваш лимонада. Ако приложиш същото и в политиката, то е логично винаги да стигаш до един и същи резултат, освен, ако не се опиташ да измамиш потребителя, като сипеш лимонадата в непрозрачна бутилка.

 

В настоящата политическа ситуация у нас – и Кирил Петков, и Христо Иванов със съответните им партии, са лимонади. Разликата е, че „Продължаваме промяната“ е лимонадата в бутилка от силно затъмнено стъкло, която се опитват да ни пробутват за високо енергийна напитка, а тя все така си е лимони със захар и вода.

Изборът между Кирил Петков и Христо Иванов е измамлив, защото няма разлика между представляваните от тях политически проксита с един и същи център.

В свой анализ „Труд“ вече акцентира върху генезиса на „Продължаваме промяната“ , който се крие в обвързването на президента Румен Радев с олигархичния кръг „Капитал“ и други богати българи с проблеми с правосъдието през последните години.

 

От две години държавният глава представлява икономическия кръг, олицетворяван от Иво Прокопиев, в публичната власт.

 

Профилът на Радев, който през 2016 г. бе избран с гласовете основно на левите избиратели, очевидно сега се ползва за изкуственото генериране на подкрепа за клонинга на „Демократична България“ – „Продължаваме промяната“. Кукловодите обаче са едни и същи, а дори и водещите изпълнители имат напълно идентичен профил. Кирил Петков и Христо Иванов са еднакви дори в арогантното си поведение като публични фигури.
Забележително е, как Кирил Петков на няколко пъти в последните дни се опитва да „скъса опашката си“ с Иво Прокопиев. Същото години наред прави и Христо Иванов. И всичко това, защото Прокопиев добре знае, че потвърждаването на неговата пряка обвързаност с „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ ще затвърди окончателно образа му на най-големия олигарх у нас. Петков твърди, че „само“ три пъти бил виждал Прокопиев. А той пък обяснява, как Петков бил „просто автор“ в „Капитал“.

Истината всъщност е много прозаична. Кирил Петков и Христо Иванов са типичните продукти на империята на неолибералния мизантроп Джордж Сорос. Заради това и двамата бяха заедно при ГМО-инженеринга на „Да, България“ в началото на 2017 г. Петков просто е ориентиран повече в бизнес и икономическата сфера, където през годините мигрира между различни начинания, в повечето случаи като „лице назаем“. Докато Иванов умишлено е държан далеч от прякото участие в икономически дейности. Вербуването им, като агенти на чуждо влияние, става на много ранен етап. Преди 15 години Иванов се подвизава в различни фондации, повечето пряко или косвено свързани със Сорос, целящи ерозиране доверието и ограничаване на независимостта на правосъдната система, като от 2011 г. започва активно да се лансира в публикации на изданието на Прокопиев – „Капитал“.

 

Три години по-късно вече е назначен за служебен министър на правосъдието, като по думите на служебния премиер проф. Георги Близнашки, кандидатурата му е спусната през президента по това време Росен Плевнелиев от кръга „Капитал“. Именно през 2014 г. започва активното персонално лансиране на Кирил Петков, при това в коледния брой на „Капитал“. Едва ли е случайно, че Петков е представен като „алхимик“; роля, която хитро играе и днес, но вече като политик.

 

Всъщност попадането на Петков във фокуса на вниманието на изданието на Прокопиев става на по-ранен етап, при това никак не случайно. Както още през 2017 г. „Труд“ разкри, доскорошният служебен икономически министър е имал общ бизнес с американеца Майкъл Карш, в далечното минало борсов мениджър на Soros Fund Management. През 2014 г. Кирил Петков и Майкъл Карш регистрират на софийския булевард “Братя Бъкстон” 58 – “Провиотик” АД, както и “Майкъл и Кирил” АД и ООД със същото наименование. Карш е възпитаник на Harvard Business School. На същото място е учил и Кирил Петков. Двамата имат и друго общо участие – представлявани от тях дружества са собственици на голям ритейл парк на входа на София при автомагистрала “Хемус”. Дали е случайно, че този ритейл парк е ставал многократно повод за имиджови и рекламни публикации в. “Капитал”.

Последните две седмици, изданията, собственост или с обща редакционна политика като тези на Прокопиев, публикуват по два-три анализа на ден в полза на проекта на Кирил Петков и служебния финансов министър Асен Василев. Двамата не спират да заливат медиите с удобни интервюта, изпълнени със сладникави въпроси. На този фон, иначе особено активните представители на „Демократична България“, отсъстват от фокуса на медиите, любезно отстъпили място си за промотиране на „Продължаваме промяната“.

Иванов и Петков ползват общи „опорни точки“. И двамата лансират пропагандата, продуцирана от ментора им Иво Прокопиев. Христо Иванов продължително атакуваше медийно Българската банка за развитие, лансирайки фалшивата теза за това, че е отпускала кредити на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски. Кирил Петков направи същото, но като служебен министър, като така успя да прокара прикритото овладяване на банката от негови приближени и най-важното – превръщайки я в касичка за олигархичния кръг „Капитал“.

 

Сатанизирането на Пеевски се явява удобен параван за Прокопиев, ползвайки властта на Радев, да пуска свои проксита в различни държавни институции и да монополизира различни бизнес сектори.

 

Откакто в края на 2015 г. Христо Иванов подаде оставка като министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов, той не спира да нарушава основополагащи принципи на правовата държава. Иванов не просто се трансформира от писач на доноси срещу българските институции пред Брюксел и Вашингтон, но и лично се зае с атакуването им в интерес на икономически и юридически лобита. Фиксацията на Иванов в прокуратурата и конкретно в поста на обвинител №1 е толкова голяма, че му се налага да се обяснява, дали той не цели да бъде главен прокурор. Законопроектите на „Демократична България“ са еталон за политическа намеса в независимостта на правосъдието и целят единствено осигуряването на недосегаемост на спонсорите на политическите проксита. В последните си интервюта идентична теза застъпва и Кирил Петков. Той дори си позволява да поставя условия – как другите партии трябвало да се съгласят на смяна на главния прокурор, ако искали да са в коалиция с „Продължаваме промяната“. Тази самонадеяност на Петков изглежда повече смешна, отколкото сериозна. Най-малкото, защото реалните резултати на партийното ГМО на двамата бивши служебни министри, в най-добрия случай, ще заеме нишата, която „мутрите“ около Мая Манолова и Татяна Дончева ще освободят в следващото Народно събрание.

 

Мотивирани от задкулисните им ментори – Христо Иванов и Кирил Петков прилагат тактиката за това, че са представители на „единствените“ достойните и почтените, „единствено“ знаещите и можещите, иначе казано на „умните и красивите“ в публичния живот. Като същински демагози и двамата представят себе си за уникални, нищо, че единият преди да стане министър на правосъдието, нямаше и един ден трудов стаж, а другият цинично опитва да се измъкне от скандала с двойното му гражданство. Дори само заради това, Кирил Петков не трябва да има нищо общо с управлението, в която и да е държава по света. Иванов пък дори вече не си прави труда да прикрива желанието да има едноличен контрол над правосъдната система чрез контролиране на кадровия орган в лицето на Висшия съдебен съвет. В крайна сметка, докато Петков и Иванов се опитват да ни внушат, че ни предлагат демокрация, чрез унищожаване на институции и авторитети, налагат неолибералния диктат в интерес на същите тези задкулисни кръгове, които са ги взели от студентската скамейка, за да ги обучават и пуснат в настоящата употреба.

 

*Заглавието е на Редакцията на Temi.bg

Източник: „ТРУД“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

Нов роден антирекорд: България е в челото на ЕС по поскъпване на бензина

България е сред държавите в ЕС, в които автомобилните горива са поскъпнали най-много през последната година. С близо 30-процентен...

Пълен абсурд: Системата вече дава и на болни от Ковид-19 зелен сертификат

У нас усилено се лобира и за зелен сертификат срещу антигенен тест, което е неприемливо за ЕС и САЩ   Стремежът да се угоди на всички...

Смайващ непрофесионализъм и липса на човещина: какво показа случаят с Денис Теофиков

Начинът, по който бе експлоатирана трагедията с починалото момче, разбира се, не е новина   Виждали сме го и преди: след убийството на Андрей Луканов или...

Зеленият сертификат като червен картон за политиците – липсата на адекватност и почти пълното отсъствие на експертност

Все по-навътре влизаме в двойната кампания и все по-очебийни стават липсата на адекватност и почти пълното отсъствие на експертност сред кандидатите за народни представители...

Българската специфика: Срамната безотговорност, която руши страната

Четвъртък, 21 октомври. В сила влиза тотален локдаун. Работят само магазините за стоки от първа необходимост, достъпни са само най-необходимите услуги. Полицейски час от...

Вижте още