Нужна ни е „дълбока промяна“ – но кой може да я донесе

Най-четени

Нов роден антирекорд: България е в челото на ЕС по поскъпване на бензина

България е сред държавите в ЕС, в които автомобилните горива са поскъпнали най-много през последната година. С близо 30-процентен...

Пълен абсурд: Системата вече дава и на болни от Ковид-19 зелен сертификат

У нас усилено се лобира и за зелен сертификат срещу антигенен тест, което е неприемливо за ЕС и САЩ   Стремежът...

Смайващ непрофесионализъм и липса на човещина: какво показа случаят с Денис Теофиков

Начинът, по който бе експлоатирана трагедията с починалото момче, разбира се, не е новина   Виждали сме го и преди: след...

Желанието ни за промяна е голямо. Искаме правова държава, без „кранчета“ за мафиотско обсебване на публични ресурси, без корупция и престъпност. Добре.

 

Но то няма да е трайно, ако остане пораждащата ги причина. Тя е двояка. Фактор са условията, позволяващи и мотивиращи такова поведение. Но и хората не са ангели, тъй като (по иронията на Томас Мор) честността не носи печалба. Разбира се, тя е естествено възнаграждение на капиталовия фактор, за да се увеличава като качество и величина. Проблемът е, ако се извлича по незаконен и аморален начин. Хипертрофиран, този стремеж води към следването му и в неикономическите сфери. Властва все повече Дядо Славейковата „парица – царица“ и опростачващото воюване за по-изгодно позициониране.

Фокусирането в материални придобивки ни раздели с хуманистичния идеал, обусловил някога буржоазните революции. От средство парите станаха самоцел. Според петролния магнат Пол Гети, ако нямаш пари – мислиш за тях, а ако имаш много – вече мислиш само за тях. В това е коренът, заложен във влиянието на средата върху нас и на собственото ни поведение върху средата – проява на това, което ценим, в което вярваме и за което действаме от личен интерес и като следствие – в ущърб на публичния. Не е утешение, че е отдавнашен факт в света и у нас.

 

Критически прозрения за нуждата от пренареждане на живота

Германският юрист, икономист и социолог Макс Вебер (1864-1920) доказва, че насочването на ресурсите главно с цел печалба уврежда духовното възвисяване на човека и го комерсиализира. Жаждата за богатство и удоволствия отклонява хората от възвишеното и благочестивото.

Според френския нобелист по медицина Алексис Карел (1873-1944) преувеличено е значението на растежа на материалното богатство в ущърб на околната среда и на разбирането на самия човек като психика, възпитание, светоглед, етика, естетика и пр. Стремежът към количество на благата ни откъсна от духовното като качество. Парите и вещоманията се превърнаха в същина на цивилизацията. Това обаче не носи повече морал, интелигентност, сигурност и мир.

Заради ламтеж за богатство, криминалност и разрив между елит и маси, според френския социолог Реймон Арон (1905-1983), модерният свят загуби своето очарование и стана разочароващ. Нийл Фъргюсън, шотландско-американски историк, също смята, че светът стигна до аномалия – човещината е ампутирана от неудържимото възвисяване на парите и преклонението пред материалното охолство като тип култура.

Тимъти Снайдър, американски историк, изтъква, че живеем при трудно поносимо неравенство. В САЩ в 2012 г. семейство от първите 0,01 % най-състоятелни е около 1 120 пъти по-богато от едно средно американско семейство. Най-богатите 10% от населението притежават 76% от цялото богатство, а (според швейцарската банка „Креди Сюис“) в днешна Русия този дял е още по-голям – 89 %.

Бранко Миланович, сърбо-американец, бивш главен експерт на Световната банка, добавя, че по официални данни съвкупното богатство на членовете на Народния конгрес (парламент) на Китай в 2018 г. е над 660 млрд. долара. Социоложката Хъ Цинлиен още в 90-те години критикува реформите на Дън Сяопин, че донесли неравенство, всеобща корупция и ерозия на моралния фундамент на обществото.

Папа Франциск в посланието си от 3 март тази година предупреждава, че досегашният път за развитие е пагубен и че на света са нужни солидарност, мир и братство. А канадският психолог Стивън Пинкър призовава да реактуализираме идеалите на Просвещението, станали по-актуални от когато и да било.

В това е и причината, и нуждата за дълбока промяна.

 

Изходът?

Модел за обществен ред, решаващ този проблем, не е неолибералният, нито политическият клиентелистки мотивиран капитализъм (в Китай и другаде), от които се влияем. Пътят е социал-либералният ред, облагородяващ конкурентно-пазарните отношения и човешкото поведение с хуманистичните социални и морални ценности. То е среда за развитие на всеки човек – принцип, отстояван в Програмата за развитие на ООН (ПРООН) и от самия Европейски съюз. На тази основа се хармонизират материалните с духовните интереси, частните с публичните, гражданските права и свободи със задълженията и отговорностите.

У нас още академик Георги Данаилов ((1872-1939), виден учен по Политическа икономия в СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Стопанската академия в Свищов, прозря необходимостта от този път. „По-рано нашата наука се ограничаваше с материалните потреби. Но вече отчита и духовните, чието значение има все по-голямо надмощие. Социалният идеал е онзи обществен строй, който създава най-широки възможности за развитие на силите и способностите на всеки човек.“

Това е каузата, която може да ни обедини като нация. Неслучайно още в древния Рим се считало, че няма по-голяма сила и по-важно богатство от хората. Днес именно човешкото развитие е условие да няма социално изключени от радикалното сливане на физическите, цифровите и биологичните технологии, водещо към свръх технологизиран и свързан свят. Ще се породят нови ценности, интереси, манталитет и стремежи, придаващи на носителите им значимост, идваща не от постигнато материално охолство, а от самите тях като личности с култура, делова полифункционалност и обществен принос. Упешни ще са онези страни, които се опират преди всичко на свободното развитие на всеки индивид.

 

С оглед на всичко това ни трябва цялостна (икономическа, духовна, социална и правно-политическа) визия за позитивна промяна, хармонично насочваща ресурсите към всички сфери на живота. Така те биха осигурявали: духовността – идеи, култура и смисъл; икономиката – материален просперитет; моралността – добродетелност; правно-политическата сфера – социален мир, хармоничен и справедлив обществен ред.

В това би се състояла „дълбоката промяна“. Нейният подтик е съвременната технологична революция, съдържание – смяната на модела на функциониране на обществото и гарант – развитието на силите и способностите на хората, върховенството на закона и бдителното гражданско общество, за да са бдителни и контролиращите институции.

 

Автор: Методи Кънев, професор, доктор на икономическите науки

Източник: „Дневник“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

Нов роден антирекорд: България е в челото на ЕС по поскъпване на бензина

България е сред държавите в ЕС, в които автомобилните горива са поскъпнали най-много през последната година. С близо 30-процентен...

Пълен абсурд: Системата вече дава и на болни от Ковид-19 зелен сертификат

У нас усилено се лобира и за зелен сертификат срещу антигенен тест, което е неприемливо за ЕС и САЩ   Стремежът да се угоди на всички...

Смайващ непрофесионализъм и липса на човещина: какво показа случаят с Денис Теофиков

Начинът, по който бе експлоатирана трагедията с починалото момче, разбира се, не е новина   Виждали сме го и преди: след убийството на Андрей Луканов или...

Зеленият сертификат като червен картон за политиците – липсата на адекватност и почти пълното отсъствие на експертност

Все по-навътре влизаме в двойната кампания и все по-очебийни стават липсата на адекватност и почти пълното отсъствие на експертност сред кандидатите за народни представители...

Българската специфика: Срамната безотговорност, която руши страната

Четвъртък, 21 октомври. В сила влиза тотален локдаун. Работят само магазините за стоки от първа необходимост, достъпни са само най-необходимите услуги. Полицейски час от...

Вижте още