Националната детска болница – един 43-годишен мираж

Най-четени

До месец: Бензинът стига 2,60 лв. за литър

Цените на бензина и дизела може да нараснат до 2,50-2,60 лв. за литър, ако продължи поскъпването на петрола на...

Неизбежното дойде: 46 населени места у нас вече са с режим на тока

Две общини от Варненска област - Вълчи дол и Дългопол, и една от Пазарджишко – Лесичово, въведоха вече режим на...

Нови разкрития за грабежите в „Автомагистрали“ ЕАД (скандални документи)

Държавното дружество „Автомагистрали“ е действало изпреварващо и с военна организация по набирането на частни партньори непосредствено преди отпускането на...

43 години – толкова са изминали от първата копка, с която Тодор Живков поставя началото на строеж на Национална педиатрична болница. Годината е 1978. Градежът продължава до 1989 г., когато изниква ново предложение – бившата профсъюзна школа на Горнобански път да се трансформира в детска болница. И тази идея замира, след като са направени стъпки за реконструкция, отнели немалко средства. В крайна сметка и по двата проекта настъпва тишина за десетилетия.

Идва 2004 година, когато в здравното министерство се подписват договорите на изграждане на педиатрична университетска болница в столицата. Подписите под споразумението за финансиране на проекта с външна кредитна линия са на финансовия министър по онова време Милен Велчев, колегата му здравен министър Славчо Богоев и представител на австрийска банка, която ще кредитира проекта. Подписан е и договор с австрийска фирма-изпълнител, която ще проектира, изгражда и оборудва болницата. Общата стойност на начинанието е близо 43 млн. евро, от които 85% се осигуряват със заем от австрийската банка, останалата част от средствата са съфинансиране от българска страна.

Месеци по-късно се установява, че договорът за финансиране не е изгоден за България. Условията по него са предмет на разискване в специално създадена парламентарна комисия. В резултат Велчев е принуден да признае, че Европейската инвестиционна банка и Световната банка са предлагали по-изгодни условия за такива проекти, но преговорите изисквали повече време. Със споразуменията се захващат МВР и Прокуратурата и проверка установява, че загубите за държавата ще са огромни. Така темата „национална педиатрична болница“ отново „заспива“.

През 2012 г. обаче Българската педиатрична асоциация решава да я възроди. Започват кореспонденции с институциите, които не дават резултат. В крайна сметка 5 години по-късно е учреден инициативен комитет, който предлага да се изгради „Детски здравен парк“. Как си представят този парк участниците в комитета, който обединява както професионални така и граждански организации? Това трябва да е многопрофилен медицински комплекс, който да отговаря на съвременните изисквания за педиатрични грижи и да събере под един покрив педиатричните звена от големите болници.

Година по-късно за пръв път в плановете за изграждане на педиатрично университетско заведение се лансира идеята за целта да бъде преструктурирана болница „Лозенец“. Месец след като е направил предложението, тогавашният здравен министър Кирил Ананиев, го оттегля и постановява да се довърши строежът в двора на Александровска болница, започнат през 1978-ма.

През юли 2019 г. Министерството на здравеопазването обявява обществена поръчка за инженеринг. Стойността е близо 95 млн. лв., като от тях 500 хил. евро се осигуряват от Норвежкия финансов механизъм, а останалите – от българските данъкоплатци чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Поръчката веднага е обжалвана от Камарата на архитектите в Комисията за защита на конкуренцията и във Върховния апелативен съд. Жалбата се отхвърля.

Случващото се акумулира внушителна гражданска енергия и през 2019 г. се създава инициативата „За истинска детска болница“. В социалните мрежи се разпространява петиция за прекратяване на обществената поръчка.

Въпреки доводите за непригодност на изоставения строеж, протестите срещу намеренията на здравните власти и събраните над 12 000 подписа, през пролетта на 2020 г. Ананиев подписва договор за близо 100 млн. лв.

Договорът за довършване на строежа в двора на Александровска болница, включва проектиране, изграждане и надзор на националната многопрофилна педиатрична болница. Изпълнител е консорциумът „Детско здраве“, който обединява различни поделения на Главболгарстрой.

След мигновения обществен ропот обаче Бойко Борисов отмени решението за довършване на стария строеж и се „ангажира“ да бъде създадена нова сграда, в рамките на вече подписания договор.

Месеци по-късно, в разрез с обществените нагласи и становищата на част от педиатричната гилдия правителството реши да се създаде Здравна инвестиционна кампания за детска болница, еднолично акционерно дружество с начален капитал 30 млн. лв. и други 50 млн. лв, които да бъдат внесени до края на юли 2021 г. Още 20 млн. се предвиждаше да бъдат внесени година по-късно.

Начело на инвестиционната компания беше назначен борд, в който влизат строителен инженер, адвокат и детския онкохематолог проф. Добрин Константинов. През септември 2020 г. се проведе обществено обсъждане на проекта за нова болница на „Детско здраве“, без да стане ясно дали изпълнителят все пак ще събори останките в двора на Александровска болница и ще строи на тяхно място.

С назначаването на служебно правителство темата „национална детска болница“ получи малко по-различно развитие. С встъпването си в длъжност служебният министър Стойчо Кацаров проведе консултации с гражданската инициатива „За истинска детска болница“, с представители на педиатричната гилдия и инвестиционната кампания. След месеци затишие, в края на втория си мандат, внезапно обяви, че националната педиатрична болница ще се строи в двора на бившата Правителствена, а докато градежът бъде завършен (по думите му в следващите 5 години) децата ще бъдат лекувани в „Лозенец“, която ще се слее със специализираната детска болница „Проф. д-р Иван Митев“. Според министъра точно този двор е най-подходящото място за такова лечебно заведение, тъй като е разположен сред Южния парк, освен това там е предвидено да бъде инсталиран протонен ускорител, с което децата с онкологични заболявания ще могат да бъдат лекувани с най-съвременната терапия.

Съвсем очаквано идеята за сливане не се понрави на нито една от болниците, медиците от „Лозенец“ излязоха на протест, към тях се присъединиха и студентите от Медицинския факултет на СУ. Лекарите обвиниха Кацаров в реваншизъм, а преподавателите обявиха, че няма да продължат учебната си дейност, докато това решение не бъде отменено. В отговор, ден преди да напусне поста си, Кацаров съобщи, че протоколното решение за сливането на двете болници и инвестиционната компания е подписано и уточни, че по сметките на дружеството вече има 80 млн. лв. Така завеща на новоназначения министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова горещ конфликт, с който тя беше принудена да се справи с встъпването си в длъжност.

Очаквано, решението ѝ беше да спре сливането до изясняване на обстоятелствата и преглед на документите по случая. Въпросът със сливането беше и един от първите, на които тя трябваше да отговаря по време на парламентарен контрол. В кулоарите министърката обяви, че все още няма решение, но според досега известните ѝ факти по проекта, изграждането на детска болница с реконструкция на изоставения строеж в двора на Александровска болница „има своите предимства“.

Междувременно изникна нова идея за място на националната Педиатрия. Преди дни бившият главен архитект на София Петър Диков предложи да се събори недовършената клиника по вътрешни болести в медицинския комплекс в столицата и на нейно място да се построи детската болница.

Според него така ще може да се ползва експертния ресурс на съседните болници в комплекса. Освен това скелетът на този недовършен строеж бил много по-лесен и евтин за събаряне. Друг аргумент на арх. Диков е, че по устройствен план там е предвидена болнична сграда и издаването на виза за строеж може да стане много по-бързо.

По думите на Диков мястото е комуникативно, в близост има метростанция, има паркова част, която може да се превърне в приветлив двор на детската болница, освен това може да се включи и бившата Патофизиология, друга сграда пред самосрутване, и да се оформи комплекс.

Архитектът смята, че проектирането на подобна сграда не е по силите на българска компания и препоръчва да се проучи опита на община Бургас, която работи със специализирана консултантска компания, избрана с търг-конкурс проведен от Европейската инвестиционна банка.

Какво ще се случи с каузата „Национална детска болница“ ще разберем догодина. В духа на наближаващите празници можем да си позволим оптимизъм по темата, още повече, че проектът е включен в Плана за възстановяване и развитие. А и да си позволим и да помечтаем – една 43-годишната летаргия да свърши.

Автор:Милена Петкова

Източник: News.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

До месец: Бензинът стига 2,60 лв. за литър

Цените на бензина и дизела може да нараснат до 2,50-2,60 лв. за литър, ако продължи поскъпването на петрола на...

Неизбежното дойде: 46 населени места у нас вече са с режим на тока

Две общини от Варненска област - Вълчи дол и Дългопол, и една от Пазарджишко – Лесичово, въведоха вече режим на уличното осветление. В Лесичово то ще...

Нови разкрития за грабежите в „Автомагистрали“ ЕАД (скандални документи)

Държавното дружество „Автомагистрали“ е действало изпреварващо и с военна организация по набирането на частни партньори непосредствено преди отпускането на първия милиард за магистрала „Хемус“,...

Младежите в БСП надигнаха глас: Партията има нужда от нови програма и председател Копирано от standartnews.com

“Настояваме за откриване на процедура по пряк избор на Конгреса на 22 януари 2022 г. и избор на следващ председател на Националния съвет на...

(Не) очаквано: Европа е изправена пред най-големия риск от война за последните 30 г.

Русия заяви след разговорите с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които се проведоха във Виена, че преговорите с НАТО за Украйна са...

Вижте още