Балканите – експериментална база на промените

Най-четени

Политическото заклинание: ГЕРБ е на Бойко Борисов и обратно

Росен Плевнелиев, по-известен напоследък като романтичен герой от студиото на Гала и мъж на жена си, обяснил пред БТВ,...

Харалан Александров: Кирил Петков ще бъде употрелбен и захвърлен, Асен Василев е социопат

Преди 6 месеца правителството събра огромна подкрепа, но се провали катастрофално. То се самосвали, защото продължи да живее в сферата на...

„Слушай ме внимателно!“: Какво си казаха Макрон и Путин 4 дни преди войната

Дни преди началото на войната в Украйна френският президент Еманюел Макрон води напрегнат телефонен разговор с руския си колега...

Светът става все по-сложен но по своему и скучен. Въртят се едни и същи теми, които обществото все повече се опитва да разбира, но не успява. Непрекъснато повтарящата се мантра и по двата случая увеличава стараха от смъртта, но и омразата към неизлечимия корона вирус и към Путин и всичко руско, които води до продоволствена криза, крах за бизнеса и всичко друго, за което можем да се сетим. Удобно се използва терминът процес. Това обаче не може да бъде прието като еднозначно обяснение, тъй като цикличността на най-вече политическите промени винаги е свързана с конкретна причини и създадена ситуация, променяща статуквото.

 

Последните две години „пандемията“ и украинският казус се оказаха магическата пръчка, с която започна насилствено да се променя света. Нееднократно различни експерти гадаят какво ще е бъдещето, а други търсят в миналото факти и явления, доказващи правилото, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Думата обаче, която в повечето случаи обединява анализите, е експеримент. Няма значение дали се отнася за „пандемията“ в глобален план или за украинския казус в контекста Европа и Русия в регионален план. Все повече се налага мнението, че Стара Европа, Руската федерацията и Украйна са обект на опит за икономическо, политическо и социално разрушение като крачка към глобалната държава и глобалната банка, в която англосаксонският свят да господства еднолично. Доколко и как това ще се случаи е въпрос на бъдеще и най-вече на човешкия фактор с неговата непредсказуемост и неподозирани възможности като отделна личност или общество.

 

Факт е обаче, че през последните дни Балканите отново напомнят за себе си в познатия рефрен да експериментиране. Тук всичко е възможно, а създаваният хаос е полезен битката между „големите“ за влияние и контрол.

 

Подобно на останалите държави в Европа еднозначният информационен прочит на събитията в Украйна продължава да утвърждава спорната теза за украинските „победи“ и безнаказаните зверства на руските войски. Освен това Володимир Зеленски освен, че продаде евтино Западна Украйна на Полша, продължава да дава оценки и най-интересното да налага на европейските институции позиции, които са в доказан ущърб за енергийното, икономическото и не на последно място икономическо бъдеще на държавите от Европейския съюз.

Освен това България отново беше вкарана в познатия сценарий „дайте ни оръжие“. По интересно е откъде украинският посланик Москаленко е информиран за наличието на исканото от Киев оръжие. За пореден път се поставя на изпитание суверенитета на парламентарната Република България, която вече взе решение по този въпрос. Явно в Киев смятат, че след като тяхното знаме абсолютно незаконно се вее от балкона на общинската сграда в столицата София, сме част от тях. Това се потвърждава и от повторената наскоро фраза на П. Порошенко, че „защитавайки Украйна, те защитават Европа и България“.

 

Продължение на темата за българския суверенитет е темата Северна Македония. Колкото повече приближава датата 22 юни, на която ще има среща на високо равнище на представителите на държавите-членки на ЕС, толкова повече се засилва натискът към София да се откаже от забраната Скопие да започне процедура за еврочленство. Впечатляващ е броят на посещенията в София на висши чиновници, премиери или президенти на държави от Западна Европа и САЩ. Ухажването от страна на Вашингтон на Скопие и размахването на пръст към София е впечатляващ. Президентът Макрон също така оказва силен натиск, а вероятно посещението в София на канцлера Шолц ще е своеобразна своеобразна кулминация на натиска върху България. Няма значение, че тези дни се направи опит за опожаряване на българския културен център на името на Иван Михайлов в Битоля и че негативната риторика срещу държавата ни не спира.

 

Все още изявленията на българските политици продължават да повтарят тезата, че ще се отстоява взетото от българския парламент решение за съгласие за еврочленството на РСМ в Съюза само след изпълнение на поетите от Скопие задължения по двустранния договор от август 2017 г. България отново е поставен в парадоксалната ситуация да доказва, че не РСМ, а държавата ни, която от януари 2007 г. е член на ЕС, е кандидат член. За пореден път на Балканите установените с договори и други международноправни документи правила не са актуални.

 

Поредният политически скандал, който включи региона в световния дневен ред, е свързан с отказа на София, Скопие и Подгорица да пропуснат през въздушното си пространство самолета на руския министър на външните работи С. Лавров за неговото посещение в Белград. Вашингтон похвали трите балкански държави за тяхната „независимост“, която едва ли може да се оцени като гаранция за сигурност.

 

Не може да се пренебрегне фактът за търсената от САЩ ескалация и на напрежението в региона и опитите за съзнателна конфронтация Русия-Балканите. Не може да се отмине и въпросът за това, доколко в тази съзнателно създавана атмосфера на провокации, на Белград му беше необходима визитата на С. Лавров. Предвид изявленията на президента Вучич след отложеното посещение можем да се отбележи, че битката за Белград на САЩ и Великобритания срещу Русия и в частност Китай, продължава.

Засилващият се интерес към Балканите преминава и през динамичните икономически, но най-вече военни, отношения Париж-Атина. Несигурните, изпълнените със спорадично напрежение, политики между Гърция и Турция, са удобен случай Франция да търси своето устойчиво позициониране в региона, особено след поражението с Австралия.

 

В динамичния пъзел на балканските експерименти като положителен факт може да се оцени срещата на руския и турски външни министри в Анкара. Темата за подновяване на руско-украинските преговори, прекъснати на 29 март 2022 г., е повод за предпазлив оптимизъм. Едва ли в близко бъдеще ще има коренна промяна в украинския казус, проследявайки милиардите, които обещават, а вероятно и дават САЩ, Световната банка, Международния валутен фонд. Ако това действително се случва, а не е част от информационната пропаганда, то едва ли някой от участниците в казуса от страната на Украйна, ще са мотивирани скоро да приключи войната. Акумулират се поне в публичното пространство много пари, използва се и се експериментира военна техника, а Европа и света има удобния стратегически враг, който да мрази. Балканите за пореден път са част от чуждите интереси. Пример за това е България, която показвайки евроатлантическа лоялност „успешно“ работи за икономическото си разрушение чрез политическия отказ от руския газ и след време на петрол и горива. Както за България така и за другите балкански държави никой от сценаристите не мисли. Тези обекти съществуват, за да бъдат използвани, ако трябва елиминирани, в битката за стратегическото бъдеще без история и идентичност, а само послушание.

 

Бъдещето обаче остава все още е пред нас и зависи от нас!

 

Автор: Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова

Източник: „ТРУД“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

Политическото заклинание: ГЕРБ е на Бойко Борисов и обратно

Росен Плевнелиев, по-известен напоследък като романтичен герой от студиото на Гала и мъж на жена си, обяснил пред БТВ,...

Харалан Александров: Кирил Петков ще бъде употрелбен и захвърлен, Асен Василев е социопат

Преди 6 месеца правителството събра огромна подкрепа, но се провали катастрофално. То се самосвали, защото продължи да живее в сферата на фантазията, на революционен авангард, който...

„Слушай ме внимателно!“: Какво си казаха Макрон и Путин 4 дни преди войната

Дни преди началото на войната в Украйна френският президент Еманюел Макрон води напрегнат телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин. Подробностите за него...

Стратегическите цели са изпълнени: Какви ще са следващите стъпки на Владимир Путин?

По последни данни украинският Северодонецк е паднал. Какво възнамерява сега президентът Владимир Путин по отношение на бойните действия в Украйна и относно политиката си спрямо САЩ,...

От друг ъгъл: Скопският инат срещу България и ЕС

Инатът на македонските власти, а не България блокира пътя на Скопие към ЕС. Това коментираха историци след срещата на върха в Брюксел.     Дипломати смятат, че...

Вижте още