Следствие от икономическата и продовоствена криза: Земята и рентите за ползването ѝ поскъпват с 20%

Най-четени

Политическото заклинание: ГЕРБ е на Бойко Борисов и обратно

Росен Плевнелиев, по-известен напоследък като романтичен герой от студиото на Гала и мъж на жена си, обяснил пред БТВ,...

Харалан Александров: Кирил Петков ще бъде употрелбен и захвърлен, Асен Василев е социопат

Преди 6 месеца правителството събра огромна подкрепа, но се провали катастрофално. То се самосвали, защото продължи да живее в сферата на...

„Слушай ме внимателно!“: Какво си казаха Макрон и Путин 4 дни преди войната

Дни преди началото на войната в Украйна френският президент Еманюел Макрон води напрегнат телефонен разговор с руския си колега...

Инфлацията вдига цените на земята, като в Добричко на места вече декар се продава и за 4000 лв. Рентите, които се плащат масово поскъпват с около 20%. На общинските земи в същия район те стигнаха 180-190 лв./дка на година. Това каза за „Сега“ Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация зърнопроизводителите (НАЗ) и добави, че подобни процеси на поскъпване вървят и в другите райони на страната. Според него нарастващите разходи на земеделците неминуемо ще доведат до фалити на част от стопаните.

 

 

Прогнозата за поскъпване на рентите бе потвърдена и от Борис Антонов от Сдружението на собствениците на земеделска земя – арендодатели. Спрямо миналата година средното им нарастване е 20-25%, твърди той. По думите му, рентите и наемите на земеделската земя остават най-високи в Североизточна България, а най-ниски в югозападните райони. „Средната рента в България през миналата година е била 50 лв./дка, най-високите са доближавали стотина и то в изключителни случаи.

 

 

 

Най-големият проблем на собствениците на земя е зависимостта им от арендаторите.

 

Последните не са задължени да вземат земята им за ползване и на практика те диктуват цените. Когато обаче собствениците в дадено землище се обединят успяват да защитят интересите си и да издействат по-високи ренти или наеми. Всичко зависи от организацията от арендодателите. Засега обаче тя е слаба, защото те трудно се обединяват хората, разпръснати из страната“, казва той. По думите, му понякога частните арендатори дават по-високи ренти, когато в землището има конкуренция на друг техен колега, но по-честата практика е те да се договарят помежду си. Антонов смята, че едва 10-12% от земята у нас се обработва от земеделски кооперации.

 

 

Радослав Христов, от Съюза на тракийските зърнопроизводителите не можа да отговори на въпроса с колко ще поскъпне земеделската земя земята и какво покачване на рентите се очаква в условията на висока инфлация. По думите му, в момента, заради кризата, няма реален пазар нито на земя, нито на ренти, нито на зърно. Причината е, че цените в момента не са пазарни. Според него, засега няма фалирали зърнопроизводители. „Кризата в момента ще даде отражение след време. След предстоящата жътва ще видим накъде ще тръгнат нещата“, каза още Христов.

 

 

Александър Атанасов, председател на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители също прогнозира нарастване на цената на земята и на плащаните ренти за ползването й. „В момента обаче има леко разместване на пластовете в сектора.

 

 

Повече са фалиралите малки земеделски производители.

 

Основно тези, които обработват по 5000 – 10 000 дка. Обяснявам си го с подхранването от дълги години от страна на държавата на едни и същи фермери“, каза той. По думите му, парите отиват към големите производители, близки до предишната власт. „Сега програмата е насочена в техен интерес. За биологичните производители, уж за да не се източват средствата по програмите и за малките фермери остават смешни пари. Субсидията за сеитбооборота от 35 лв./дка сега е паднала на 4 лв.“, мотивира се Атанасов и добавя, че 85% от земята в България е в ръцете на няколко човека и на тях и се дават допълнително по 40 лв./дка от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите му, това се прави без да има никакви механизми за контрол по т. нар. зелен компонент, примерно за неизползване на пестициди или намаляване на количеството им. Така те щели имат възможност да изкупят земята или да я вземат за ползване от фалиралите арендатори.

По информация от сайта на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в периода между 2017 и 2021 г.

 

 

средната цена на нивите е у нас се увеличила от 813 на 1252 лв. за декар.

 

От 2018 до миналата година пък рентите са скочили от 49 на 57 лв. Все още няма официална статистика за цените на земята и рентите за 2021 г. в отделните райони. По данни на НСИ за 2020 г. най-високата средна рента от 77 лв./дка на година е регистрирана в района на община Главиница, Силистренско. Само на още две места в страната рентите са били близки до нея, 74 лв. – в Ситово в същата област и в Тервел, Добричко 71 лв./дка. Най-евтино по 13 лв. за декар се е плащало на собствениците в община Габрово. За страната средната рента е била 45 лв. за декар.

На пазара на земеделската обаче област Добрич е била безспорен лидер със средна цена от 2001 лв./дка през 2020-та. В четири общини там тя е била поне 2 бона, като най-скъпо – по 2254лв./дка. В дъното на класацията е община Мирково, Софийско със средно ниво на сделките от 140 лв./дка.

 

 

Източник: „СЕГА“

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни новини

Политическото заклинание: ГЕРБ е на Бойко Борисов и обратно

Росен Плевнелиев, по-известен напоследък като романтичен герой от студиото на Гала и мъж на жена си, обяснил пред БТВ,...

Харалан Александров: Кирил Петков ще бъде употрелбен и захвърлен, Асен Василев е социопат

Преди 6 месеца правителството събра огромна подкрепа, но се провали катастрофално. То се самосвали, защото продължи да живее в сферата на фантазията, на революционен авангард, който...

„Слушай ме внимателно!“: Какво си казаха Макрон и Путин 4 дни преди войната

Дни преди началото на войната в Украйна френският президент Еманюел Макрон води напрегнат телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин. Подробностите за него...

Стратегическите цели са изпълнени: Какви ще са следващите стъпки на Владимир Путин?

По последни данни украинският Северодонецк е паднал. Какво възнамерява сега президентът Владимир Путин по отношение на бойните действия в Украйна и относно политиката си спрямо САЩ,...

От друг ъгъл: Скопският инат срещу България и ЕС

Инатът на македонските власти, а не България блокира пътя на Скопие към ЕС. Това коментираха историци след срещата на върха в Брюксел.     Дипломати смятат, че...

Вижте още