Вотът на недоверие е праг в политическата криза. Но и след него пред България стоят много неотложни решения – социални, икономически, външнополитически. Кризите се трупат.
Затова още преди гласуването снощи попитахме социолози с кои 3 неща правителството, което и да е то – сегашното, ново в този парламент или служебно, трябва веднага да се заеме.
Тъй като българското вето върху старта на преговорите за еврочленство на РС Македония е сред важните нерешени задачи, попитахме и как ще се развие сюжетът преди днешната среща на върха в Брюксел, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви подкрепа за френското предложение
Ето и отговорите на социолога Боряна Димитрова и политическия анализатор доц. Татяна Буруджиева пред „24 часа“:
Доц. Татяна Буруджиева, политически анализатор: Цените, икономиката и нова политика за българската идентичност
На първо място, което и да е следващо правителство, трябва да се заеме с инфлацията и цените. Може би в София не се усеща чак така, но в страната много ясно се усеща драстично обедняване на база ниската покупателна способност.
Второ, трябва да вземат много сериозни мерки относно развитието на новата обстановка в българската икономика. Имам предвид включително насъщното осигуряване с енергия и възможността
да привлечем производства, които се връщат в Европа от Азия
В България трябва да има активна политика по отношение на преструктурирането на трудовите пазари.
Трето, трябва най-накрая да реформираме една активна действаща и ефективна за българската идентичност национална политика. Тук са големите въпроси не просто за изучаването на българския език, а за демографията и политиката по тежката демографска криза. Тук е и големият въпрос за събирането на българите в България и от чужбина. Не може по този начин да имаме разделителни линии и един друг да се смятаме за чужди и различни. Или едните да се изживяват като спасители на другите.
Трябва да станем единна нация, но това е въпрос на национална репутация и на много работа в изключително много сектори, за да се представи всичко онова, което може да създава гордост у българите и уважение към тях. Тук в тази национална стратегия е и мястото на казуса с Македония, защото минахме през доста перипетии и установихме като държава, че
не може да формулираме своите национални приоритети по отношение на защита на правата на българите, където и да са по света.
Източник: „24 часа“
