С 21 гласа бюджетната комисия подкрепи три проекта срещу хазартната реклама
Бюджетната комисия подкрепи с 21 гласа три законопроекта за ограничаване на хазартната реклама. Текстовете ще бъдат прецизирани от работна група.
Комисията по бюджет и финанси към парламента подкрепи единодушно три законопроекта за промени в Закона за хазарта. Всички 21 депутати гласуваха „за“, съобщи БТА. Според „Медиапул“ не е имало гласове „против“ или „въздържал се“.
Депутатите се обединиха около нуждата текстовете да бъдат прецизирани. За целта ще бъде създадена работна група, която да разгледа предложенията и да търси ефективни правила за ограничаване на рекламата онлайн.
Вчера правителството изпрати в парламента проект за пълна забрана на хазартната реклама. Кабинетният проект предвижда забрана и за рекламата на организаторите, както и за свързаните с тях отличителни знаци. Допуска се ограничено присъствие на търговски марки при спонсориране на спортни и културни, здравни и образователни дейности.
Другите два проекта са внесени от Венко Сабрутев и депутати от „Продължаваме промяната“, както и от Божидар Божанов и депутати от „Демократична България“. Те предлагат различни варианти за забрана на рекламата на онлайн и наземния хазарт.
Представители на бранша и институциите изразиха различни позиции за прилагането на ограниченията. Стилян Шишков, изпълнителен директор на дигитална медийна група, заяви, че забрана на онлайн рекламата в сегашния ѝ вид би наложила блокиране на „Ютуб“, „Фейсбук“ и „ТикТок“.
Боян Митракиев от КРИБ посочи, че националното законодателство не може да регулира дейността на оператори извън България. Адвокат Кирил Груйчев заяви, че рекламата помага на клиентите да разпознават лицензираните оператори. Той постави и въпроса за изискванията за отстояние на игралните обекти, въведени през 2024 г.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова предложи да отпадне забраната за дейността на афилиейт операторите. Според нея онлайн рекламата може да се допуска чрез тях при ясни ограничения, защото те са лицензирани и подлежат на контрол. Петкова пое ангажимент Министерството на финансите да отрази предложенията от заседанието.
Тя посочи, че приетите през 2024 г. правила ще наложат затварянето на 187 игрални зали в населени места с под 10 000 жители. Още 318 зали не отговарят на изискванията за отстояние от детски градини, училища и други обществени сгради. Лицензите на засегнатите обекти изтичат през 2029 и 2034 г.
По думите на Петкова Националната агенция за приходите ще възстанови общо 17 млн. евро на операторите, чиито лицензи бъдат прекратени предсрочно. Закриването на залите ще освободи хиляди работещи – 23 800 по данни на БТА, 3800 според „Медиапул“, а според оценка на агенцията пропуснатите приходи от данъци и осигуровки ще достигнат 104 млн. евро.
Розалина Йорданова от Българската гейминг асоциация разкритикува предложението за такса от 20 на сто върху разликата между залозите и изплатените печалби. Според нея този модел е подходящ за онлайн хазарта, а таксата за наземните оператори трябва да е по-ниска заради по-високите им разходи.
Петкова предложи да се дефинира понятието „детска площадка“, тъй като законът определя минимално отстояние на игралните зали, без да уточнява какво включва то. Предложението е за площадка да се смята площ от поне 50 кв. м със специална настилка и трайно закрепени съоръжения, определена с разрешение на държавен или общински орган.
Психологът Десислава Безинска-Шеинкова, която работи с хора с хазартна зависимост, заяви, че не бива да има хазартна реклама върху детски спортни екипи. Тя посочи, че има случаи на 12-годишни деца, които играят онлайн през чужди профили. Безинска-Шеинкова зададе въпроса:
„Защо децата трябва да са банер за каквото и да било?“
В обсъжданията беше поставен и въпросът за плащанията в строителството. Законопроектът на Министерския съвет предвижда забрана за плащания в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители. Вчера кабинетът предложи забрана на кешовите плащания в строителството. Людмила Петкова обясни, че текстът е включен в проекта, за да не се внася отделен законопроект. По думите ѝ делът на сивия сектор в строителството надхвърля 60 на сто.
